Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   Не знам какво

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg    

Не знам какво тъкмо става с медикаментите и не желая да знам. Само виждам резултатите и те са отвратителни. Този отрасъл наподобява на сцена, където се сблъскват доста лобита и ползи, единствено не и тези на болните хора.

Дълго време аптеките си бяха окей, след това нещо стана и се отвори кутията на Пандора. Появи се безчовечен експорт на медикаменти, който сложи под въпрос вътрешния пазар. Предизвика го някое от служебните държавни управления на Радев (не помня кое), след това всички потеглиха да се борят с него, до момента в който държавното управление на Сглобката се омаза дефинитивно, чудейки се на кого да угоди по-напред.

Последният шлагер е електронната рецепта за антибиотици и медикаменти за диабетици. Само в България е това: да можеш да купиш лекарство само с електронна рецепта, само че не и с хартиена като втори вид. И идиотщините се отприщиха.

Конкретен случай. Диабетик отива в аптеката, само че му отхвърлят медикаментите, които той от години купува от същата тази аптека, само че не тъй като няма електронна рецепта, има си индивидът, единствено че дозата на лекарството е разказана в милиграмове, а аптекарят желае да я види в таблетки, тъй като по този начин било в неговата система, пък още не се знаело кой ще следи този нов развой, само че един сътрудник през вчерашния ден (първия ден от новото положение) към този момент го глобили с 15 бона.

Диабетикът, който апропо едвам върви, се връща при персоналната лекарка, където тя му демонстрира своята система. В нея няма алтернатива за избор сред милиграмове и таблетки. Отново отива в аптеката, само че там са непреклонни. Нещата остават за идващия ден.

На идващия ден персоналната лекарка се свързва с програмистите, които ѝ споделят, че такова е ситуацията със софтуера и към този момент отвън протокола споделят, че това е всеобщ проблем – системата на докторите не може „ да си приказва “ с някои от системите на аптеките.

Личната лекарка се свързва с баш програмиста, капо ди тути програмисти. Той, от висотата на професионалната си експертиза, предлага коренно решение – пациентът да отиде в друга аптека. Междувременно денят е приключил, а индивидът продължава да е без медикаменти.

На третия ден децата на диабетика (защото той, помните, не може да ходи) потеглят да обикалят аптеките. За благополучие в една съумяват да купят медикаментите без никакъв  проблем. И няма виновност нито у персоналната лекарка, нито у първия аптекар – всички те са жертва на нещо доста по-голямо, с тях си играят стихии без лица и имена.

Ами в случай че ставаше дума за антибиотик? Хайде, диабетикът няма да почине, в случай че пропусне няколко дни, само че в случай че човек с тресчица лежи и чака лекарство? А в случай че този човек е дете? Три дни забавяне не са ли леко възмутителен период?

И не е единствено нашият диабетик. Четох някъде, че през първия ден от новата епоха в аптечната грижа, са били върнати над 50% от електронните предписания.

Но става и още по-готино. Ако в аптеката няма лекарството, което ти е предписано, не ти дават синоним, а те връщат за нова рецепта. Тоест, в случай че ти е постановен парацетамол (той не попада в обсега на електронните предписания, само че сега за друго не се сещам) и в аптеката го няма, не ти дават колдрекс, фервекс или панадол (това са все търговски наименования на парацетамола), а те връщат за нова рецепта.

Защо е по този начин? На пръв взор няма никакъв смисъл, само че в дълбочина нещата са разнообразни.  Една от водещите маркетингови тактики на фармацевтичните компании е да се подмазват на GP-тата и да ги зарибяват – дарове под формата на рекламни сувенири, симпозиуми в чужбина, финансиране на издаването на книги и така нататък Срещу това се чака благодарността на лекаря да се изрази в предписването на съответно лекарство, за което постоянно получава и специфичен кочан предписания. Така беше да вземем за пример с един нов за нашия пазар препарат – ацетилсалицилова киселина под вънкашност непозната и под име ново, – който се конкурираше с аспирина. Даваха на лекарите кочани с предписания за него, въпреки че по принцип аспиринът не е с рецепта. Накрая лекарите отчитаха отрязъците от кочаните и получаваха някаква премия.

Наскоро ми предписаха някакво ново лекарство, което не го бях чувал и което е по-впечатляващото – и в аптеката не го бяха чували. Оказа се следващото комерсиално име на остаряла и банална химическа формула. На същата цена като другите аналогични препарати. На същата цена, само че не на същата компания. И по новите правила, с цел да се отбрани интереса на тази компания, ще пострада както пациентът, по този начин и аптекарят.

Не беше на същата цена обаче различен медикамент, чийто аналози бяха в пъти по-евтини, само че ми го предписаха като единствен вероятен. Така се прави – лекарят се насърчава да предпише тъкмо него, а 99% от пациентите и хабер си нямат от веществото, което се крие зад съответното комерсиално име, не им идва на разум да се интересуват какво се крие зад обещано комерсиално име и зад какъв брой други имена се крие безусловно същото.

Аптекарите обаче имат. И ето един от претекстовете на новата наредба за електронните аптеки – да си купиш тъкмо това, което са ти предписали, въпреки в аптеката да има аналози от други компании, постоянно на по-изгодна цена. Защото в случай че сте фармацевтична компания и инвестирате в ухажването на някой доктор за да предписва вашето лекарство, обаче пациентът си купи същото от конкуренцията, то излиза, че инвестицията ви е хвърлена напразно. Затова – електронна рецепта и нищо друго!

Има и доста други претекстове за въвеждането на това извращение – обещано деяние рядко се подхваща единствено по една причина и рядко води единствено до един резултат. Сигурно е обаче, че тази мярка няма да реши казуса с поголовния експорт, нито пък ще спре дебеланите да си купуват диабетични медикаменти за намаляване, тъй като техните диетолози ще им издадат рецепта. Впрочем, като стана дума, не са единствено дебеланите отговорни, тъй като и самите компании, които създават някои от тези медикаменти, като виждат търсенето, към този момент ги нареждат повече за намаляване, в сравнение с за диабет.

Сигурно е също, че болният човек още веднъж ще пострада, тъй като на него се гледа като на самоходна касичка и нищо друго, или както обичат да се майтапят тарикатите от системата – гледат болния като пет лв. нацяло.

И най-после дано обърнем внимание на един скръбен резултат от цялата тая работа. Принуден да попълня още нови и нови формуляри, лекарят напълно ще спре да обръща внимание на индивида, влезнал в кабинета му с болката си. Ще стои забол глава в монитора си, ще попълня рубрика след рубрика и няма да му остане време да попита човек опасява ли се, печален ли е, по какъв начин му понася болестта, страда ли от нещо друго, има и потребност от още нещо… Лекарският кабинет ще се трансформира в птицекланица, в която бройлерите влизат на строго избран период от време.

Не са отговорни нито лекарите, нито аптекарите. Дори измежду тях да има корумпирани, равнището им е кокошкарско. Виновни са незаконните ръководства, които се редуват във властта, и лобитата, чиито пипала стигат чак до Народното събрание. И не питайте по какъв начин се оправя това. Не се оправя. Поне не и на тази земя и не под това небе. И въпреки всичко мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

***  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.